Автор на продукцията е историкът Мълвина Господинова. „Обединителят“ е част от поредицата „Владетелите на третото българско царство“, в която са още филмите „Княгиня Клементина – аристократичната благодетелка на България“ (2015), „Монархът“ (2016) – за цар Фердинанд, и „Царят“ (2017) – за Симеон Сакскобургготски.

Основният ни мотив за този проект беше да разтворим летописа на времето и да припомним каква е била България и каква би могла да бъде, ако всички заедно направим необходимите усилия, каза по време на премиерата в Двореца Мълвина Господинова.

„В светото евангелие думите на Господ Исус Христос са много верни, както всичко останало – че всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и всеки дом, разделен на части една против друга, не може да устои“, отбеляза тя.

Според Господинова е крайно време да се намерят тези неща, които ни обединяват. „А те не са много, но са най-важните и най-истинските. Това е да си припомним нашата хилядолетна история, да си припомним хората, които са дали огромен принос за това да ни има и да си припомним всички онези хубави човешки традиции, които ни сплотяват като хора“, допълни тя.

Пламен Славов, съветник по култура на президента, прочете приветствие от името на държавния глава Румен Радев.

„С усилията си, вложени във филма, показвате, че отговорността към бъдещето се крепи на паметта към миналото. А със сведенията на учени, краеведи, духовници, с разказите на наследниците на цар Борис Трети, с архивни документи и кадри филмът „Обединителят“ допринася именно за съхранението на историческата истина. Документалната лента не само пренася зрителите назад във времето, благодарение на ценни и дори малко известни за широката общественост факти. Но тя е своеобразен урок по държавничество“, гласи част от приветствието.

„В бурни за целия свят времена цар Борис Трети ръководи страната си, воден от интересите на българите, за да ги обедини, да запази мира в държавата и да защити народа си. Този негов стремеж е важен днес и то не защото непредсказуемото ни съвремие ни подтиква да правим паралели с епохата, описана в „Обединителят“, а защото все повече се нуждаем от проява на политическа зрялост, кураж и отговорност пред обществото“, пише в приветствието на президента.

Негово Светейшество Софийският митрополит и български патриарх Даниил припомни думи на Негово Светейшество блаженопочиналия и приснопаметен български патриарх и Софийски митрополит Неофит от панихидата по повод 80 години от блажената кончина на цар Борис Трети. Той определи Негово величество като царя, който обичаше своя народ и се радваше на неговата ответна обич така, както малцина български владетели са имали привилегията да бъдат обичани, разказа патриархът.

По думите му именно тези думи изразяват може би най-важното и същественото, с което цар Борис Трети е запомнен и ще бъде помнен навеки. Българският патриарх Даниил определи заслугите на цар Борис Трети към православния български народ, към православната църква и към българската държавност като „безспорни, неоспорими и всепризнати“.

„Радостно е да виждаме и да знаем, че споменът за царя обединител продължава да бъде жив, че образът му продължава да вдъхновява към нови осмисляния на неговото дело, на начина, по който той е управлявал страната ни в един от най-тежките периоди от нейната нова история“, каза българският патриарх.

Той допълни, че цар Борис Трети ще бъде запомнен най-вече с неговата пословична и нежна любов към поверения му от Бога български народ. 

Страшно съм развълнуван да се намирам в тази зала, в тази сграда, в която съм се родил и да видя, че времето винаги лекува, помага, каза по време на представянето на „Обединителят“ синът на цар Борис Трети - Симеон Сакскобургготски, който е министър-председател на България в периода от 2001 до 2005 г. „Важното е да държим на нашата история, именно на миналото, с което можем да гледаме с по-голямо убеждение и кураж към бъдещето“, отбеляза той.

Борис Трети е роден на 30 януари 1894. Той е цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 до смъртта си на 28 август 1943 г. Син е на цар Фердинанд Първи, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.